История на хумата, съвременни приложения и ползи за здравето
Позната още от най-дълбока древност, хумата се слави с уникалното си свойство да се справя с всякакви болежки.
Хумата е подходяща не само за вътрешно, но и за външно ползване, благодарение на мощното си абсорбиращо действие. Вътрешната ѝ употреба извлича всички патогенни микроби и токсини и ги извежда от човешкото тяло.
Тя е лечебна глина, която гъмжи от ползи за тялото, и освен универсално лекарство, тя е незаменима помощница в поддържането на красива коса и кожа.
Завладяващата история на хумата – използването ѝ от праистоирически времена до наши дни
Като основен източник на живот на планетата ни, минералите са от изключително значение за съществуването ни. Те са необходими за абсолютно всички процеси в организма, измежду които усвояването на протеини, въглехидрати, витамини и мазнини, както и биохимични функции.
Минералите помагат за редица неща – от производство на хормони до мускулни съкращения. В тази връзка, глината е естествен източник на всички минерали, които се използват и консумират от хората, за най-различни цели.
Има изследвания и индикации, че Homo Erectus и Homo Neanderthalensis са използвали вода, смесена с различни видове кал, за да третират раните си, да успокоят раздразнения и като ефективен метод за почистване на кожата.
Първият писмен източник за използването на глина и описание на минералните ѝ ползи датира някъде около 60 г. пр. Хр. в древен Рим. От древни времена, глината се е използвала както локално за успокояване на кожни раздразнения, така и вътрешно за стомашно-чревни проблеми.
Аристотел, живял от 384 до 322 г. пр.н.е., прави първата препратка към умишлената консумация на земя, почва или глина от хората – не само за терапевтични, но и за религиозни цели.
На по късен етап, Марко Поло, пътувайки описва как е бил свитедел на лекуването на треска от мюсюлмански поклонници чрез прием на „розова земя“. Тази практика все още се прилага в някои общности и държави – за терапевтични цели или дори за справяне с глад.
Какво всъщност представлява хумата?
Хумата е прекрасен, природен дар от недрата на земята. Мека и изключително ситна, тя е разположена хоризонтално под най-горния слой пръст. Характерно за нея е, че действа като филтър. Глините се различават по състав и структура в зависимост от техния източник.
Най-интересният факт е, че както не могат да се намерят два еднакви пръстови отпечатъка, така и не могат да се открият две еднакви глини. Те произхождат от различни източници и всеки е със собствена, уникална, минерална композиция.
Глината се състои от малки частици, които могат да абсорбират огромни количества вода. В резултат на това си свойство, редица видове глини могат да се разширяват неимоверно при хидратиране. Те могат да абсорбират не само минерали, но и органични вещества, като метали, например.
Всеки един тип глина се обуславя от различни полезни приложения, които зависят от нейните свойства, произход и химичен състав. Наред с тези неща, хумата притежава и различни антибактериални свойства. Малките частици обвиват бактериите и ги лишават от кислород и храна. Това прави хумата естествен антибактериален агент.
Съвременни ползи от хумата, които всеки трябва да знае
Хумата достойно си е извоювала място в процедурите за разкрасяване и здраве. Има широко застъпено използване в спа процедури, като например геотерапия (смесване на глина с вода), както и смесването ѝ с морска вода или вода от солени езера или минерално-медицинска вода, а след това отлежаване (пелотерапия) или смесване с парафин (пара-глина).
В пелотерапията и геотерапията, формата на приложение може да бъде кални бани, маски или катаплазми. Формата зависи от областта на тялото, която се третира.
Трябва да се знае, че хумата се активира, само когато е намокрена, а ключовият момент за извличане на максимален ефект е да не се позволява тя да изсъхне на лицето или кожата. Изплаквайте лицето преди хумата да е започнала да изсъхва или я намокряйте с термална вода с идеята да се поддържа влажна.